Здравейте!
Ще ми се да пропусна подробностите около себе си, ще ми се да открадна времето ви за нещо по-важно от мен. Нещата, нотите, звуците които ще висят на тази страница. 

Това е блогът за забравена класическа музика. Две взаимно изключващи се думи.
В днешните времена, с които също не искам да те занимавам скъпи ми непознати, ние хората забравяме повече от всякога. Избираме това което някой ни сервира като стойностно и го запомняме, останалите неща, останалите ноти, останалите личности изчезват и отнасят със себе си красотата, която ти и аз сме подминали. Това е блогът, който ще напомня за нотите, които са пропускани поколение след поколение, нотите които сякаш се пазят в тайна от старците които седят в библиотеките си, пушат лули и....

Целта ми е да повярваш ти, и всички, които четат този ред, че (например) името Бетовен крие в себе си нещо много повече от 5та и 9та Симфония. Нещо много повече от една Елиза, или една Лунна соната. Много, много повече! Че има имена като Джон Тавенер, Арво Пярт, Черни, Черубини и хиляди други, които копнеят да ни кажат нещо чрез завъртулките им изписани по партитурите.
Искам да ти покажа забравената красота. Важното е просто да затвориш очи и да....слушаш. Благодаря за твоето търпение!

P.S. А тези, които винаги са вярвали, че Бетовен е име на куче, а Моцарт е марка бонбони, желая им всичко най-добро.